Семейство: Liliaceae = Кремови

Род: Erythronium L.

Вид: Erythronium dens-canis L.

Българско име: Самодивско цвете, крив дядо, кучешки зъб, конски зъб

Описание:

Е. dens canis L. Sp. PI. ed. 1(1753)305; E.maculatam Lam Fl. Frang. III (1778) 286; Hayek Prodr. Fl. Penins. Balc. 111(1933)72— Самодивско цвете, крив дядо, кучешки зъб, конски зъб

Луковицата удължена, яйцевидно цилиндрична, бяла, с тънка светлокафява обвивка, дава странични дъщерни луковички. Стъблото високо 10— 20(30) см. Листата 2, почти срещуположни, приосновни, яйцевидно елипсовидни, яйцевидно ланцетни, широко до удължено ланцетни, към основата стеснени в дръжка, с влагалище, което обхваща стъблото, - отгоре лъскави, матови или синкавозелени, обикновено с кафявочервени петна с мозаичен изглед. Цветовете обикновено единични, много рядко по 2, връхни, наведени надолу. Околоцветникът звънчевиден, с 6 ланцетни листчета до 4,5 см дълги, остри и до 1 см широки, отначало сближени, по-късно разперени, а след това над основата на яйчника отведнъж извити навън (подобно на цикламата), розови или светлолилави, по-рядко бели или лилавочервени, в основата с жълто или оранжевокафяво петно, вътрешните с 1 езиче и с медоносна трапчинка. Тичинките около 2 пъти по-къси от околоцветните листчета, с бели дръжки, малко по-къси от прашниците, които са оловносиви до сини. Стълбчето до 1,5 см дълго, към върха обикновено ясно триделно. Кутийката обратно яйцевидна, с тъпи ръбове, семената сбити, с много дребен зародиш.

Период на цъфтеж: Цъфти II—V, предимно III—IV.

Разпространение в България: Из широколистните гори и храсталаци, по-рядко в смесени и иглолистни гори, върху силикатен и варовит терен. Среща се предимно по предпланинските и планинските склонове почти из цялата страна, най-често между 600—1200 м надморска височина, понякога и на по-ниски места. Варненско (по литературни данни), Търновско, Севлиевско, Врачанско, Пазарджишко, Пловдивско, рядко в Рила стига до алпийския пояс (по литературни данни). В Източна България и някои от най-югозападните части на страната се среща по-рядко.

Забележка. У нас този вид обикновено е с розови или светлолилави цветове. На различни места се срещат единични растения с бели цветове. Обаче около с. Радовци, Дряновско, се срещат масово екземпляри с бели цветове. (Сведения и материали на Ст. Димитров.) В Пирин над Банско около туристическия дом ״Н Вапцаров", на около 1450 м надм. в. в иглолистни гори се срещат много растения с лилавочервени цветове.

Общо разпространение: Среща се в голяма част от Европа без най-южните и северните части от Северна Португалия и Испания, Карпатска Украйна, Балканския полуостров (Хърватско, Далмация, Босна и Херцеговина, Албания, Македония).

Защитен статус: Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие и не е включен в Червената книга. Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Източник: „Флора на НР България”, БАН, том 2., София, (1964)

„Флора на България”, част I, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Китанов, НИ, София,       (1966)

  1.  5.

Erythronium dens-canis 1   Erythronium dens-canis 5

2.                   3.              4.

Erythronium dens-canis 2  Erythronium dens-canis 3  Erythronium dens-canis 4