Многогодишно тревисто коренищно растение без    пълзящи надземни издънки. Цветоносните стъбла са високи 25 – 50 cm, многобройни. Приосновните листа са лировидни, от двете страни с гъсти прости и жлезисти власинки, с дълги 15 – 20 cm, в основата крилато разширени дръжки; те са събрани в многолистна розетка. Стъбловите листа са значително по-дребни. Цветовете са по 3 – 7 в цимозни, леко дъговидно извити на върха съцветия. Вътрешните чашелистчета са бледожълто – зелени, венчелистчетата са бледожълти. Плодът е сборен, съставен от тясно елипсовидни, гъсто влакнести плодосемки.

Балкански ендемит. Описан от сръбският ботаник Йосиф Панчич в 1883 година по материали, събрани от него през 1881 година по скалисти места край бреговете на ручеите покрай пътя между Рилския манастир и Самоков. По-късно видът е установен и във високопланинския пояс на Албания и Югославия. Близък е с Geum montanum L. (Планинско омайниче). Разпространен е в Рила между 2000 и 2800 метра надморска височина. Расте по стръмни скалисти склонове, на влажни места между храсталаци край ручеите, по скални поляни и сипеи върху плитки скелетни и тъмноцветни горски, планинско – ливадни почви. Популациите му са мозаични и влизат в състава предимно на скалните и храстови растителни групировки. Числеността му е малка.

                      Вписан е в „Червената книга на България”, БАН, КОПС, София, (1984) – категория рядък вид,

Източник:

„Червената книга на България”, БАН, КОПС, София,(1984)

„Атлас на ендемичните растения в България”, БАН, София, (1992) 

 

1    2    3     4    5

Geum bulgaricum 1 Geum bulgaricum 2 Geum bulgaricum 3 Geum bulgaricum 4  Geum bulgaricum 5

НАЧАЛО/BEGINNING

E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                 © K. Nanev

---

Авторско право К. Нанев^© 2012. Всички права запазени.